Бомбоубежищата в България: Има ли къде да се скрием при извънредна ситуация

Темата за сигурността и състоянието на колективните средства за защита (КСЗ) у нас остава сред най-дискутираните въпроси в обществото. Официалните регистри на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) към МВР показват, че към днешна дата страната разполага с малко под 300 технически годни скривалища и противорадиационни укрития (ПРУ). Въпреки че броят им изглежда недостатъчен за цялото население, дигитализацията и гражданските инициативи през последната година значително улесняват достъпа до информация.

Какво е състоянието на бункерите в България днес?

Актуалните данни на Министерството на вътрешните работи потвърждават, че в момента в България има общо 247 напълно функционални бомбоубежища, като общият брой на заведените обекти в задоволително състояние (Категория II) е около 292. Това означава, че съоръженията могат да бъдат приведени в пълна готовност в рамките на броени дни до една седмица.

Най-голяма гъстота на укритията има в големите градски центрове:

• Софийска област: Разполага с 52 скривалища, като софийското метро остава най-големият подземен обект с потенциал да поеме масов поток от хора.
• Област Пловдив: Има общо 31 функциониращи съоръжения.
• Област Бургас: Разполага с 14 годни колективни средства за защита.

През пролетта на 2026 г. доброволци и университетски спасителни отряди пуснаха в експлоатация иновативна интерактивна карта на бомбоубежищата в България. Чрез нея гражданите могат да проверяват в реално време местоположението на най-близкия бункер, неговия капацитет и степен на готовност. Огромна част от защитната инфраструктура обаче остава концентрирана в промишлените зони и държавните институции, което оставя цели жилищни райони без директно покритие.

Исторически преглед: Къде са се крили българите по време на Втората световна война?

Сегашната система от бункери е изградена предимно по време на Студената война, но защитата на цивилното население в България има дълга история. По време на тежките съюзнически бомбардировки над България в периода 1941–1944 г., страната не е разполагала с мащабната подземна мрежа, която познаваме днес.

При масираните въздушни удари над София, Враца и други градове, организирани от британските и американските ВВС, българите са използвали предимно:

Дълбоки избени помещения: Повечето жилищни сгради в стара София са имали укрепени мазета с масивни каменни или тухлени сводове, пригодени в движение за временни скривалища.

Естествени релефни укрития: Столичани масово са търсели спасение в Перловската и Владайската река, под мостове или в специално изкопани траншеи и ровове в Борисовата градина и Южния парк.

Първите масивни обществени бункери: Част от населението е успявало да се скрие в подземията на току-що построени обществени сгради с железобетонна конструкция, като Българската народна банка (БНБ) и тогавашните министерства.

Липсата на достатъчно модерни инженерни съоръжения по време на Втората световна война принуждава тогавашните власти да предприемат масова евакуация на децата и цивилното население от София към провинцията, за да се намали броят на дадените жертви.

Състоянието на колективната защита в България изисква активна информираност, като поради ограничения капацитет на официалните бомбоубежища, гражданите трябва предварително да проучат алтернативни скривалища в непосредствена близост. Експертите препоръчват локализиране на най-близката метростанция или обществено скривалище, подготовка на семейна раница за спешни случаи за поне 72 часа и обсъждане на план за комуникация с близките.